А К А Д Е М И Ч Н И Я Т    С И Н Д Р О М  *

 

В навечерието сме не само на една поредна Нова

година, но и на събитието на годината –

приемането ни в Европейския съюз. Това е

действително важно събитие, заради което си

заслужава да обърнем поглед  назад и да направим

една изключително солидна равносметка на нашата

история. Не можем за всички грешки в нея да

виним само политиците и да се оправдаваме с

тяхната еуфория. Нужен е сериозен катарзис за

всеки един от нас. Защото цялото общество е

изградено преди всичко от индивиди, гражданското

поведение на които дава най-голямо отражение в

обществения живот.

Особена роля в този живот има академичната

общност. Тя е пряко свързана не толкова с

миналото, колкото с бъдещето на  нацията. И

колкото процесите, които се развиват в нея са по-

положителни, толкова по-категорично е

гарантирана ефективността на бъдещото

обществено развитие. Именно затова развиващите

се процеси в академичната общност са от

първостепенно значение за  гарантиране

приоритетите на нацията и нейните ценности.

Въпреки че за съществуващите проблеми в

организацията на управлението на академичната

общност са изписани томове научни трудове, все

още има какво да се каже в това направление. И ако

трябва да го направим, днес моментът е най-

подходящ, защото за това, което ни предстои,

трябва да сме колкото е възможно по-подготвени.

Как да стане обаче това? Начините са най-

различни. Стига да имаме желание да излезем от

статуквото и  да вземем съответните нестандартни

решения. По – подходящ момент за това от днес

няма.

 

От къде да започнем?

 

Може би от т. н. академична йерархия. Тя дава

достатъчно яснота за принципите, на които е

изградено управлението на академичната общност,

но в никакъв случай не може да претендира за

осигуряване на всички необходими условия за

обяснение на наличието на характерните за нея

отрицателни явления и процеси. Последните

представляват най-сериозният фактор за всички

регистрирани неудачи в нашето развитие и могат да

бъдат формулирани общо като

 

А К А Д Е М И Ч Е Н     С И Н Д Р О М **

 

За да установим на какви причини се дължи

съществуването на този синдром  в академичната

общност, който е насочен директно към имунната й

система, можем да използваме следния подход –

паралелно с класическата класификация на

академичната йерархия, да  направим и друга

класификация, която да ни даде възможност както

да получим по-голяма яснота при анализирането на

отрицателните явления и процеси, така и да

идентифицираме причините за съществуващата

ситуация. За да се направи тази класификация,   е

нужно обаче да се избере подходящ обобщен

критерий. В случая, един подходящ  такъв критерий 

може да бъде т.н.

 

К О Р Е К Т Н О С Т

 

на академичната общност. Голямото разнообразие

от различни индивиди в тази общност не дава

възможност да се изгради пълна картина на процесите,

които се развиват в  нея. За да могат да бъдат по-добре

разбрани и анализирани тези процеси, не е достатъчно

академиците да се разделят само на двата антонима –

коректни и некоректни. Това е все едно да направиш

непълен модел на даден обект и да се мъчиш да

моделираш неговото поведение. Просто резултатът

няма да бъде реален и направените изводи ще бъдат

не само неубедителни, но и погрешни. Затова се

налага да се разшири гамата на различните

категории академични индивиди поне на следните

пет основни вида (разбира се, че могат да бъдат и повече):

Първи вид - Индивиди, които при всички

обстоятелства могат да бъдат оценени по техните 

безупречно коректни академични отношения.

Втори вид - Независими индивиди – винаги с

активно гражданско поведение във всяка една

ситуация и със самостоятелно мнение, което не

биха променили в никакъв случай, ако трябва да

угодят на някой началник. Това са най-неприятните

хора за началниците и те комуникират с тях с най-

голямо неудоволствие и то само в рамките на

задължителните служебни отношения.

Трети вид – Индиферентните, тези на които им е

все едно какво става около тях, стига да не са

засегнати пряко личните им интереси ( Оти да се

косим, като че ми мине)

Четвърти вид – Злобарите и завистливите. На

първите  най им е кеф, когато някой колега има

неприятности независимо от какъв характер, а 

вторите умират от мъка, ако някой  успее да

постигне нещо повече от тях – примерно: Купил си

по-хубава кола, избран е на по-висока длъжност в

йерархията, защитил е по-висока научна степен,

направил е по-добра научна разработка и мн.др. Но

специфичното за тези два подвида от тази

категория е, че в повечето случаи не прекрачват

границата на общоприетите правила на

благоприличие в обществените взаимоотношения

(Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е

зле). И накрая в последната категория влиза

Петият вид – представляващ Издънката на

академичната общност.

Тя може да бъде разделена на още два подвида

според длъжностите,  които индивидите заемат в

академичната йерархия. Тези два подвида са т.н.

„Благодетели” и наглите (арогантните). Каквото

представлява Дон Корлеоне за американските

мафиоти, това представлява и „Благодетелят”

(Кръстникът – The Godfather, Бащицата) за 

наглите.

„Благодетелят” и наглите заедно представляват

утайката на академичната общност. Те не могат

да съществуват като самостоятелни видове. Просто

наглите без „благодетел” не може да съществуват и

„благодетелят” без наглите – също. В този случай,

ако един от двата вида не е налице в една социална

подсистема, на тези индивиди не им остава нищо

друго, освен да се идентифицират  с някоя от

изброените  преди тях четири категории. Общата

черта (отличителен белег)  за тези два вида е тази,

че за собственото си облагодетелстване са готови

да минат ако трябва през труповете на своите

колеги – без да подбират средствата. Независимо,

че това може да стане единствено и за сметка на

труда на другите (за „благодетеля” всички средства

са  разрешени и той не е длъжен да дава на никого

обяснение за своите действия). А  наглият,

угаждайки с различни средства на своя

„благодетел” за безпроблемното  постигане на

желаните от него цели, се надява, че и за него ще

остане някоя и друга троха от мръсната трапеза***.  

Причисляването на отделните индивиди към една

или друга категория се извършва единствено по

извършваните от тях конкретни действия.

Категоризирането на отделните индивиди към една

от изброените пет вида категории обаче

представлява само първата стъпка към глобалното

решаване на проблема. Когато проблемът е ясен, то

по-лесно се намират ефикасни решения за неговото

решение, стига да имаме желание за това. Днес не

става въпрос за желание или за някакво удобство, а

за въпиеща нужда от генерални и ефективни

решения в това направление. Въпросът е не само

имаме ли желание да вземем тези решения, а

просто друг избор нямаме – нямаме друга

алтернатива. В противен случай бъдещите

поколения няма да ни простят никога за тази

последна пропусната възможност. Ако си обичаме

децата и милеем за тяхното бъдеще, просто трябва

да го направим, каквото и да ни струва това в личен

план.

 

 Иначе – жална и майка на България!

 

           Едно от решенията на този глобален за академичната 

           общност проблем е базирано на изпълнението на

           железни принципи в управлението на социалните

           подсистеми.

           Дали днес това решение ще бъде най-ефективното

           и ще може да гарантира неутрализирането ролята на

           утайката на академичната общност -  поне трябва да

           се опита. Крайно време е да назовем нещата с истинските

           им имена и да кажем, че царят е гол. От опит знаем, че за

           да стигнем до истината трябва да работим, а не да стоим

           и да чакаме в бъдеще Европа да ни пере мръсните гащи.

     

 

12.12.2006 г.

 

 (*)  синдром – комплекс от признаци, характеризиращи някаква

болест

 

(**) академичен синдром – комплекс от признаци, отрицателни

явления и процеси, атакуващи имуннната система на академичната

общност

                               

(***)   Характерна особеност за наглите още е  двуличието в тяхното

 поведение, което те проявяват най-вече в ситуации, когато са избрани

на някаква междинна ръководна длъжност в академичната йерархия.

Тогава, за да угодят на своя пряк началник, са готови да му станат

и постелка да си изтрива обувките, а в отношенията си към своите колеги

в катедрата при  всеки удобен случай не пропускат да изявяват своята

арогантност, демонстрирайки  близостта си  с върховното командване

(Може да лижа задника на шефа, но поне на тебе мога да покажа колко

съм велик ?!?.............)