По-важни за коментар според мен обаче са причините, които не му позволиха днес да бъде един съвременен и проспериращ град с перфектна и непрекъснато развиваща се инфраструктура и бизнес среда, с безупречна и сочена за пример (както преди 100 години) социална и образователна система.
Какво не постигна Габрово за тези 150 години?
Когато трябва да отговорим колкото е възможно по-точно на този въпрос, е необходимо да се ограничим в определена рамка, защото, така поставен, въпросът е широкомащабен. Не във всяко от възможните направления, които можем да коментираме, сме компетентни – просто такива хора няма. Всеки се чувства професионалист в един тесен периметър, в който би могъл да изкаже определено мнение, което да има някаква стойност. Художници, писатели, артисти могат да говорят компетентно за проблемите в културата, инженерите и икономистите – за тези на производството, бизнеса и финансите, лекарите – за проблемите в здравеопазването и т.н. Но има области на обществения живот, които интересуват всички граждани, защото проблемите в тях ги засягат пряко.Една такава област е управлението на държавата и на отделните социални подсистеми.
Последните също могат да бъдат в различен мащаб – от малки отделни микропредприятия и т.н. малки и средни предприятия, до големи производствени комбинати и научно-образователни комплекси. Тези социални подсистеми са задължени да функционират на базата на съществуващата конкретна законова нормативна уредба, като спазват точно правилата на играта. За съжаление обаче, в преходния период, в който все още за жалост се намираме, нито тази законова уредба е адекватна на обективните реалности, нито пък се спазва - и то главно не от обикновените граждани, сред които има разбира се достатъчно голям брой мошеници, а най-вече от политици, митничари, прокурори, полицаи, служители на НАП и високопоставени чиновници от всички министерства, държавни агенции и ведомства без изключение. Не малка част от адвокатите, лекарите, преподавателите и учителите пък загърбват моралните устои на правото, медицината и образованието, поставяйки на преден план частните си бизнес интереси, а задълженията за които получават своите заплати не само че изпълняват напълно формално, без какъвто и да е ентусиазъм, но и не пропускат всяка възможност за осъществяване на корупционни схеми и рекет в най-различни варианти. Като че ли всеки търси начини не как да се вмести в съществуващите закони, а как да ги заобиколи или прескочи, за да постигне по-бързо и по-лесно своите цели. И това е така, защото повечето прегрешения остават безнаказани. Защото такава ни е изградената за момента система за управление. Сбъркана. И то не случайно, а нарочно. В момента сме свидетели на ситуация, при която всеки ден се вижда колко ниско е паднала държавата, която не може да смогне да регистрира направените на всички нива на управление престъпления, а камо ли да се бори ефективно срещу престъпниците, които са се хванали здраво за държавния кокал и нямат никакво намерение да го пуснат. Буквално може да се каже, че броят на престъпните елементи като че ли е по-голям от порядъчната част на населението.
Ето това е може би най-важният проблем, който стои за разрешение пред бедната ни нация.
Вместо истинска демокрация, която очаквахме с такова нетърпение, в момента се наблюдава пълна деградация сред голяма част от служителите на държавния апарат и не само в него. Просто броят на тези аномалии в управлението се оказва безкраен. Отделно всеки от регионите на страната си има свои собствени специфични проблеми, за решаването на които се разчита главно на инициативността, оперативността и мениджърските способности на местните администрации. Или всичко опира до това – какво е нивото на управление както на отделните социалните подсистеми, така и на държавата като цяло. Ако не успеем да овладем този хаос, кризата в която се намираме ще ни завлече в непоправими бедствия. А допуснем ли това и Господ не може ни помогна Може смело да се каже, че некадърното управление на държавата до момента ни доведе до този хал. Но всички носим вина за това, че допуснахме да бъдем изиграни от нагли и арогантни мошеници и бандити. Просто не трябваше безмълвно да наблюдаваме от страни разиграващия се театър, а трябваше с активни граждански действия да не допускаме да се стига до тази ситуация. Някои ще се оправдаят с това, че ни е липсвала достатъчна информация за протичането на тези отрицателни явления и процеси, което не е вярно. Защото всеки ден ние участвахме в тези процеси като безгласни, но и действащи лица. Позволихме на деградирали личности да вземат в свои ръце инициативата и бързо се примирихме с това. Затова сега всички ще си сърбаме надробената попара.
И така, остава на дневен ред въпросът: „А сега накъде? „
Разбира се, че отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. Всяка отделна социална подсистема има своята специфика и мерките, които следва да се вземат за оптимизиране на нейното управление, са различни. Тази оптимизация, която трябва да се извърши, обаче, в много голям брой от случаите почива на определени принципи. И може би един от най-важните от тях е този за ефективността на общественото развитие, който гласи:
Ефективността на общественото развитие може да бъде повишена само тогава, когато бъде изградена такава организация на управлението, която да гарантира минимална продължителност на цикъла на общественото развитие.
Ако искаме да се повиши ефективността на общественото ни развитие, трябва да изградим такава организация на управлението на отделните социални подсистеми, която да гарантира реализацията на всички полезни инициативи, генерирани от гражданското общество. Това е моят отговор на така поставения въпрос. Ако всеки гражданин се замисли сериозно и направи дори само едно предложение, което смята за най-важно в това направление, а най-рационалните предложения се реализират от тези, които са задължени да направят това, то ще бъдат решени изключително голям брой от проблемите на нашето ежедневие. Но това трябва да стане не като един еднократен акт, а да се изгради като постоянно действащ механизъм в управлението на социалните подсистеми.
Ще имаме ли обаче достатъчно мотивация и доблест да направим това?
Предложение:
Предлагам общественият дебат на тази тема (ако провеждането му се прецени за целесъобразно) да се организира по следния начин:
• Редакцията обявява публично неговата тема, стартиране и краен срок, като кани всички желаещи да участвуват в него да изпратят на адрес ....... своите предложения (Може да се регламентира и обемът на изпращаните материали – примерно не повече от .......... печатни страници).
• След изтичане на крайния срок от редакцията се извършва анализ на изпратените предложения и се номинират тези от тях, които заслужават обществено внимание.
• Номинираните предложения се публикуват в няколко последователни броя на вестника.
• След последната публикация на номинираните предложения се организира обществен дебат, на който се канят да присъствуват всички желаещи.
• Дебатът стартира с кратки експозета на авторите на номинираните предложения, след което на присъствуващите в залата журналисти и граждани се дава думата за въпроси и изказване на становища.
• Оценените като полезни предложения се предоставят официално на вниманието на съоветните ръководни органи, които имат отношение към дискутираните проблеми.
