Относно ефективността на държавното управление и още нещо...

Ефективността на държавното управление зависи от много фактори. Ние ще разгледаме обаче само един от тях, който има изключително важно значение и който условно можем да отнесем към категорията „нормативно осигуряване на законодателния процес”. Повод за този коментар са две цифри от публикацията на г-н Марин Пелитев в брой 297 на в-к „100 вести” от 2011 г., в която той информира, че „бизнесът харчи 2.7 млрд лв., за да отговори на всичките 918 законови изисквания за информиране на държавната администрация”.......
Нека се помъчим да разтълкуваме какво се крие зад тази изключително сериозна цифра, защото тя дава една много точна характеристика за ефективността на изградената организация на управление в държавната администрация и не на последно място - ако можем, да посочим конкретни пътища за нейното свеждане до възможния минимум..
За целта ще направим кратка ретроспекция на основните механизми на държавното управление:
1. За да има ред в държавата, трябва да има закони.
2. След като се публикуват законите, се изготвят комплектите от нормативни документи за тяхното правилно тълкуване и изпълнение.
3. На базата на цялата тази законодателна уредба централните и териториални държавни администрации, които носят отговорност за изпълнението на всички законови изисквания, изготвят свои (вътрешни) нормативни документи като технологични карти, длъжностни характеристики за всички участващи в структурата на съответната държавна администрация лица, Правилници за вътрешния ред, Инструкции и много други, които им служат като база за изграждане на тяхната вътрешна организация на работа.
4. И накрая се публикуват всички образци на формулярите (на хартиен и електронен носител), с представянето на които бизнесът следва да удостоверява пред държавната администрация изпълнението на всички негови изискващи се по закон задължения.
Със завършването до тук на цялата тази процедура държавната администрация смята, че е изпълнила своите задължения и преминава в режим на очакване (засада).От тук нататък тя „само очаква да бъде информирана„ от физическите и юридически лица по всичките 918 законови изисквания, за които вече стана дума. Т.е., по-точно казано, тя очаква инициативите за изпълнението на тези изисквания да бъдат на бизнеса. Ако такива инициативи по редица обективни и субективни причини не бъдат инициирани от последния обаче, той може да очаква само едно – серия от актове за административни нарушения, богата гама от най-различни санкции и в крайна сметка солидни глоби, съществен процент от които държавната администрация си разпределя като допълнително материално стимулиране. Мисля, че не е нужно да подчертаваме защо държавната администрация има интерес от съществуването на батаците в нормативната база. Колкото повече неясни неща има в нея, толкова повече ще греши бизнесът и толкова по-добре за чиновниците. И от тук започват проблемите на бизнеса, които искаме да коментираме.
Преди това обаче нека споменем още няколко важни цифри, които характеризират в момента структурата на националния бизнес, който формира брутния вътрешен продукт и осигурява всички основни постъпления в държавния бюджет. По данни, публикувани от Регионалната дирекция на Агенцията по вписванията В.Търново в брой 293 на в-к „100 вести”, научаваме, че от всичките 1, 029, 472 регистрирани до 2007 г. по БУЛСТАТ Търговски дружества, Еднолични търговци, Кооперации и Клонове на чуждестранни юридически лица, към 20 декември 2011 г. не са се пререгистрирали в Търговския регистър общо 593, 403 фирми (≈ 600 хиляди), в това число :
Търговски дружества – 108, 961
Еднолични търговци – 480, 314
Кооперации – 3, 869
Клонове на чуждестранни юридически лица - 259,
което представлява 58 % (повече от половината дружества регистрирани по БУЛСТАТ).
Само тези няколко цифри дават достатъчно ясна картина за колапса, в който се намира българският бизнес. Ето защо смятаме, че е изключително важно тези данни да се анализират на всички възможни равнища – от Народното събрание и Министерския съвет, от всички Министерства, държавни Агенции и ведомства, от областните и градски държавни администрации и да се набележат мащабни и максимално ефективни мерки за ограничаване до минимум на протичащите в това направление отрицателни процеси. Не може да се говорят общи приказки и за всички неудачи да се сочи само една единствена причина - световната икономическа криза. Нужна е сериозна работа за анализиране на всички проблеми, пред които е изправен българският бизнес и за предприемане на най-удачните действия за тяхното решаване. Едва тогава ще можем да се надяваме, че поне в някаква степен ще бъде повишена ефективността на държавното ни управление.
И накрая – едно конкретно предложение, за реализацията на което е нужно да бъде дадена директива на най-високо равнище. Става въпрос за обединяване в един общ информационен масив на всички изисквания на основните партньори на бизнеса, каквито са НАП, НОИ, НЗОК, Агенцията по вписванията, .......В този масив, който следва да бъде регистриран в сайта на Министерския съвет, всичките 918 законови изисквания, за които стана въпрос в началото, да бъдат диференцирани по категории търговски дружества. Това ще даде възможност на бизнеса да получава бързо и от едно място актуалната и строго диференцирана информация, от която се нуждае, за да бъде коректен към държавата. А не както сега - става разноглед да обхожда непрекъснато сайтовете на отделните министерства, ведомства, агенции и всякакви други държавни структури, за да следи непрекъснатите актуализации на действащата нормативна база.
Макар и едно единствено това наше предложение, смятаме че ще намери достатъчно широка подкрепа от всички заинтересовани граждани, така че да застави държавната администрация да си изпълни не формално (както до сега - да отбие само номера), а докрай своите административни задължения, за които си получава заплатата