ЕДНО МНЕНИЕ

за брошурата „ДА СИ ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА ДНЕС!”

Впечатлението, което оставя брошурата след запознаване с нейното съдържание, може да бъде изразено и по следния начин:

Относно актуалността й.

Да, като конкретен продукт тя има определена стойност, защото всеки, който я прочете, добива определена представа – какво представлява Гражданското движение ДНЕС, какви са неговите цели и искания, какви са действията, проведени по негова инициатива, какво е съдържанието на апелите за гражданска активност и на призивите, отправени към българските политици, както и обръщението към монополните структури в държавата. С други думи целта, която си е поставил Координационният съвет с нейното издаване и тиражиране, може да се смята определено за постигната. Но достатъчни ли са в случая само постигнатият опознавателен ефект и формулираните искания? Няма никаква гаранция, че последните ще получат очаквания отговор. Напротив – почти абсолютно сигурно е, че ще си останат само едни хубави пожелания. Затова, ако искаме да бъдат получени впечатляващи резултати и поставените от ГД ДНЕС цели постигнати поне в определена степен, трябва да бъдат дадени конкретни отговори още и на много други въпроси.

Относно съдържанието на брошурата могат да бъдат направени следните забележки, заключаващи се главно в липсата на конкретни предложения и отговори на следните въпроси, а именно:

1. Как се предлага да бъдат постигнати формулираните от ГД ДНЕС цели?
2. С какви конкретни средства се предлага да бъде осъществен граждански контрол върху политиците и властта (върху решенията на държавните и местните органи на властта)?
3. Как може да бъде осъществен граждански мониторинг върху дейността на изпълнителната, законодателната и местната власт?
4. Какви могат да бъдат обединяващите национални каузи, зад които застава ГД ДНЕС?
5. С какви конкретни действия гражданското общество може да излезе от изолацията, в която се държи от управляващите партийни структури?
6. С какви конкретни средства може да бъде възстановен моралът в обществото?
7. Как да бъде възродено гражданското общество в България?
8. Как ще бъде съдействано пред институциите за разрешение на конкретни проблеми, поставени от граждани и техните общности? → Чрез настояване за създаване на необходимата организация на управление в държавните администрации, която да гарантира успешното разрешаване на тези проблеми (примерно чрез обявяването на тези проблеми в публични регистри към уеб-страниците на съответните държавни администрации)!
9. По какъв начин политиците, отговорни за това България днес да бъде символ на корупция в Европейския съюз, могат да получат адекватно наказание?
10. Как да бъде оптимизирана държавната администрация? → Чрез оптимизация на длъжностните й характеристики, като за целта бъде актуализирана вътрешната организация на работа и съответните вътрешни Правилници и нормативни документи!
11. В какво да се заключават „драконовските мерки”, които следва да бъдат предприети срещу организираната престъпност и кой трябва да бъде отговорен за тяхното предприемане и осъществяване?
12. Как да бъде гарантирана сигурност и справедливост за всички български граждани?
13. Как да бъде гарантирано търсенето на задължителна административна и наказателна отговорност на всички длъжностни лица, предизвикали щети на държавата и нарушили конкретни права на гражданите, гражданските организации или бизнеса?
14. Кой ще предложи работещи механизми за защита на гражданите от естествените монополи и кой ще задължи последните да се съобразяват с тях в своята работа?
15. Какви точно реформи в съдебната система и промени в Наказателния кодекс трябва да бъдат осъществени за гарантиране на безкомпромисна борба с организираната и битова престъпност?
16. Как може да бъде наложен ефективен граждански контрол при осъществяването на процедурите по възлагане на обществени поръчки, изразходваните бюджетни средства и средствата от европейските фондове?
.....................................................................................
Отговорите на формулираните по горе въпроси трябва бъдат дадени колкото е възможно по-скоро от КС на ГД ДНЕС. На част от тях, съобразно специфичните местни условия, може да бъде отговорено по съответен начин и от регионалните структури на движението. А на всеки полезен опит в това отношение следва да се дава необходимата гластност и по този начин да се осъществява мултипликация и в национален мащаб на всички успешно решени национални и регионални обществени проблеми.
В 22 годишния период на т.н. „преход„ има предостатъчно примери, които доказват, че изредилите се до момента политици (без изключение) са абсолютно глухи към всички призиви за почтеност и толерантност, отправени към тях в най-различна форма от гражданското общество. Изграждането на Инициативни комитети, връчването на „Обръщения” към монополите, както и организираните тематични мълчаливи бдения, живи вериги, седящи протести и други акции, молебени и „Подписки” са полезни само с това да очертаят мащабността на даден обществен проблем, така че той с достатъчно основание да бъде представен примерно директно на вниманието на г-жа Цецка Цачева. Но ефектът от този подход се заключава само в моментното регистриране пред медиите на даден проблем, който в болшинството от случаите макар и широкомащабен, представлява само един еднократен акт.

А как трябва да се процедира в случаите, когато трябва да бъдат решени други не толкова мащабни национални и регионални обществени проблеми?

Или пък, ако бъде констатирано, че към 11-те приети предложения на ГД ДНЕС и залегнали в проекта на Закона за изменение и допълнение на закона за електронните съобщения трябва да бъде добавено още едно – примерно: „12. Всеки клиет, сключил договор с мобилните оператори за закупуване на определено устройство, има право в едноседмичен срок след покупката да се откаже от нея, без да понася допълнително каквито и да е санкции”. Как ще се процедира в този случай? Пак ли ще трябва да се формира Инициативен комитет и да се иска нова среща с Председателя на Парламента?
Именно затова, ако ГД ДНЕС наистина иска реално да бъдат постигнати формулираните от него цели, нужно е, освен прилаганите до момента методи и средства, да бъде използван паралелно и друг ефективен подход за действие, базиращ се на изграждане на такава организация на управлението на държавните и монополни структури, която да гарантира успешната реализация не само на отделни еднократни, макар и мащабни искания и предложения, а и на всяка една друга макар и по-малко мащабна, но полезна и необходима инициатива на гражданското общество. Гражданското наблюдение върху дейността на местната власт (което е част от цялостната стратегия на Движение ДНЕС да отстоява интересите на гражданите и да работи за осъществяване на ефективен диалог с институциите в държавата, в името на подобряване качеството на живот на българските граждани) трябва да се осъществява в такива форми, които от една страна да не пречат на нормалната работа на държавните институции, а от друга да бъдат достатъчно ефективни, за да гарантират постигането на поставените от ГД ДНЕС цели.


Доц. д-р Димитър Гиргинов

08.12.2011 г.