Как е целесъобразно да се отчитат за своята дейност избранниците на народа?

Вече 22 години този основен въпрос вълнува милиони българи и те все още не могат да намерят отговор, който поне частично да ги удовлетворява. Не че имаме претенциите, че това, което ще предложим е най-меродавното, но все пак си заслужава да се  опитаме да поразсъждаваме върху един от възможните отговори на този въпрос. 

    Покрай отрицателните и многото положителни събития, които се случиха за този период, е добре да фокусираме нашето внимание върху безспорните постижения на информационните и комуникационни технологии и по-точно на техните големи възможности в сферата на оперативното управление на социалните подсистеми. Всички сме свидетели на безбройните фишеци, които се пускат в публичното пространство, за огромните размери на усвоените „европейски средства”, но всички имаме не само основателни съмнения, но и безспорни доказателства за тяхното неефективно управление. Няма да се спирам на конкретни примери, защото ежедневно средствата за масово информация ни заливат с все по-фрапиращи случаи. Една от причините за съществувнето на този проблем според мен е тази, че трудно стигаме както до ясното формулиране на актуалните обществени проблеми, така и до тяхното ефективно решаване. Значи въпросът опира до това 

как, с какви средства и при каква организация

да съкратим времето от формулирането до решаването на обществените проблеми. А както знаем, ефективното (а не какво да е) решаване на обществените проблеми става със вземането на удачни управленски решения. Но формулирането на такива удачни решения не е никак лесна работа. За това са необходими много знания, голям професионализъм, перфектна организация   на всички нива на управлението и достатъчна мотивация.

    Обществените проблеми, за които стана дума, са от различен мащаб -. от проблемите на една малка градска или селска уличка примерно, до актуалните мащабни проблеми, засягащи интересите на цялата нация. Такъв един конкретен мащабен проблем представляват множеството  параметри  на Държавния бюджет, заложените проектни стойности в които показват как, с какви икономически лостове Изпълнителната власт възнамерява да управлява социално икономическите процеси в страната през следващата календарна година. За съжаление, проектът на Държавния бюджет за тази година, който предстои да бъде приет от НС, възбуди небивал отрицателен отклик в гражданското общество. Обществените форуми прегряха от възмутителни мнения срещу начина, по който Изпълнителната власт възнамерява да си осигури необходимите приходи за държавния бюджет. Казвам всичко това, за да подчертая колко важна е директната връзка на гражданското общество със законодателната власт. Колкото тази връзка е по-ефективна, толкова повече можем да разчитаме на добри резултати от управлениетто на държавата като цяло. А сега вече можем да поставим и въпроса:

А как да направим това?

    Преди да формулираме нашия отговор на този въпрос, нека предварително да проследим механизма на вземането на важните управленски решения, каквито са приемането на различните закони, засягащи най-вече битието на обикновения гражданин. В най-общи линии  връзката между гражданското общество и законодателната власт се осъществява от народните избранници – т.н. депутати. Именно на тази връзка  искаме да фокусираме вашето внимание, уважаеми съграждани. Според нас,

ефективността на тази връзка в момента се намира на изключително ниско ниво.

    Защо това е така, е отделен въпрос, на който за сега няма да се спираме. Ще споделя с вас само една идея за това какво трябва направим за решаването на този изключително важен проблем, а именно – как да бъде повишена ефективостта от работата на народните избранници. Един от възможните отговори на този въпрос се базира на използването на глобалната мрежа. В момента ще се затрудня да посоча колко конкретно електронни адреса са регистрирани в тази мрежа, но те не са никак малко. И като се има предвид, че те са собственост на много добре информирани потребители  с изключително висока обща култура, можем определено да твърдим, че това е една солидна прослойка от целия български народ, на мнението на която може да се разчита. И сега по-конкретно и накратко какво предлагам.

    Идеята се основава на това, че  в НС има вече изградена и действаща информационна система, в която е базирана огромна база данни, отразяваща както работата на НС като цяло, така и конкретното участие на всеки депутат в нея. Т.е. в тази база данни има огромна информация, която може да ни бъде много полезна за решаване на първоначално формулирания от нас проблем, а именно – повишаване ефективността на директната връзка гражданско общество – законодателна власт.

Какво конкретно трябва да се направи в това направление, за да се реши успешно този проблем 

Тъй като това представлява национален обществен проблем, трябва  да се подскаже на ръководството на Областната администрация (тъй като тези проблеми са от ранга на нейната компетенция) да предприеме не само необходимите действия за намиране финансиране за разработката на един проект, който условно може примерно   да бъде наречен „Депутат”, а и да отговаря за изпълнението на този проект до окончателната фаза на неговото внедряване. Смея да твърдя, че необходимите средства за тази разработка ще бъдат намерени лесно, стига Областната администрация да има достатъчна мотивация да предприеме необходимите действия. Още повече, че бързо може да бъдат привлечени и други контрагенти като участници в този проект - примерно Националното сдружение на общините.

В обосновката за тази разработка трябва да се подчертае какви ще бъдат очакваните резултати от нейното внедряване. А те в общи линии ще се заключават в следното:

Ще бъде реализирана директна връзка между сървърите на НС и тези на областните администрации, която ще осигурява необходимата информация на гражданското общество за участието на народните избранници в работата на НС. Така например, всеки регистриран  в областния сайт www.gb.government.bg  потребител ще може да получава по всяко време актуална информация от публичното досие на всеки депутат от Габровска област за това:

- В разработката на колко нови закона е взел конкретно участие, т.е.какви конкретни предложения е иницирал на I  и  II   четене на тези закони

- Какви закони е внесъл за разглеждане в НС и на каква фаза се намират

- Как е гласувал конкретно при приемането на всеки нов закон – за, против, въздържал се

- Какви конкретни предложения е получил от своите избиратели за внасяне на корекции в действащата нормативна база

- .Колко от тези предложения е успял и колко не е успял „да прекара” през пленарната зала и много други.

В резултат на тази пълна прочрачност, без необходимост от услугите на различни социологически агенции, ще се формира лесно и обективно  и индивидуалният рейтинг на всеки депутат от оценките, които са му поставили директно неговите избиратели.   

Само този минимален брой от изброените примери мисля, че е достатъчен за да стане ясен смисълът на направеното предложение. Разбира се, че по Заданието за тази разработка има да се работи още изключително много. Но това ще стане на следващия етап - след прегръщане на тази идея от ръководството на областната администрация и включването й в списъка на нейните приоритетни задачи ( на II място примерно след проекта за тунела”Шипка”)

И така, ръкавицата е хвърлена, г-н Областен управител!

Остава габровската общественост да чуе на всеослушание дали ще се захванете здраво с реализацията на този проект, или и той както безброй много други нейни полезни предложения ще бъде незабавно и дълбоко архивиран от вашата администрация.