Гражданският контрол -
утопия или реалност ?
Ако има нещо сложно в едно общество, това е управлението на социално-икономическите процеси в него. За целта е впрегнат огромен държавен апарат, ефективността от работата на който никога не задоволява болшинството от гражданите в социалните подсистеми. От както свят светува, намирането на ефективен модел на управление е цел № 1 на всички нации, но много малко от тях са успели да постигнат някакви съществени резултати в това направление. Причините за това са комплексни и зависещи от много фактори, от които най-важните имат субективен характер. Именно в тяхното неутрализиране трябва да са насочени усилията на цялото общество, за да се получи в крайна сметка някакъв положителен резултат.И то като се почне от долу нагоре в йерархията на публичната администрация, а не обратно. Първо трябва да си подредим собствената къщичка и после трябва да поставим своите искания към държавните институции на всички следващи нива на управление.
Последните политически събития в страната доказаха по безспорен начин, че нещо много важно липсва в организацията на управлението на държавните институции и то е
Гражданският контрол.
След като този извод беше доказан чрез бурните граждански протести като неоспорим факт, не остава нищо друго освен да се потърси отговорът на следващия важен въпрос, а именно:
Под каква форма е най-целесъобразно да се осъществява този контрол, за да се гарантира неговата ефективност?
Нека се постараем да анализираме един от вариантните отговори на този въпрос, като насочим вниманието си към регионалните публични администрации. Но за целта ще се наложи да се върнем малко назад във времето, когато ни обещаха „да ни върнат доверието”.
И габровци зачакаха да видят как и кога ще стане това. Не че не бяха лъгани до сега много пъти, а защото вярата им в доброто никога не ги е напускала и тя единствена ги е крепяла във всичките им черни дни през последните няколко столетия. И за да не се връщаме толкова много назад, нека се фокусираме само на последните две и кусур десетилетия. Та какво ли не им мина през главата на габровци? То не бе развит социализъм, то не бе двуполюсен модел, то не бе тройна коалиция, то не бе еднополюсен модел, че сега се задава и многополюсен модел...Управниците, които габровци сами си избираха, имаха и положителни индивидуални качества, които им помагаха много бързо да се ориентират в сложната политическа обстановка и със завидна лекота да овладеят в детайли всички манипулативни прийоми, които им позволяваха безпроблемно да прескачат от мандат към мандат, сменяйки от кумова срама само козината си. Общо взето, това е картината. Тя се повтаря циклично на всеки 4 години. И това е напълно закономерно, защото цялата вселена е изградена на този цикличен принцип. Само че циклите на различните физически явления и политически процеси са различни. И тъй като срещу цикличните физически явления ние общо взето не можем да ритаме, то остава на дневен ред въпросът на въпросите:
Докога ще търпим всичкото това, което ни дробят политиците в паницата с постната чорбица?
Ако има нещо сложно в едно общество, това е управлението на социално-икономическите процеси в него. За целта е впрегнат огромен държавен апарат, ефективността от работата на който никога не задоволява болшинството от гражданите в социалните подсистеми. От както свят светува, намирането на ефективен модел на управление е цел № 1 на всички нации, но много малко от тях са успели да постигнат някакви съществени резултати в това направление. Причините за това са комплексни и зависещи от много фактори, от които най-важните имат субективен характер. Именно в тяхното неутрализиране трябва да са насочени усилията на цялото общество, за да се получи в крайна сметка някакъв положителен резултат.И то като се почне от долу нагоре в йерархията на публичната администрация, а не обратно. Първо трябва да си подредим собствената къщичка и после трябва да поставим своите искания към държавните институции на всички следващи нива на управление.
Последните политически събития в страната доказаха по безспорен начин, че нещо много важно липсва в организацията на управлението на държавните институции и то е
Гражданският контрол.
След като този извод беше доказан чрез бурните граждански протести като неоспорим факт, не остава нищо друго освен да се потърси отговорът на следващия важен въпрос, а именно:
Под каква форма е най-целесъобразно да се осъществява този контрол, за да се гарантира неговата ефективност?
Нека се постараем да анализираме един от вариантните отговори на този въпрос, като насочим вниманието си към регионалните публични администрации. Но за целта ще се наложи да се върнем малко назад във времето, когато ни обещаха „да ни върнат доверието”.
И габровци зачакаха да видят как и кога ще стане това. Не че не бяха лъгани до сега много пъти, а защото вярата им в доброто никога не ги е напускала и тя единствена ги е крепяла във всичките им черни дни през последните няколко столетия. И за да не се връщаме толкова много назад, нека се фокусираме само на последните две и кусур десетилетия. Та какво ли не им мина през главата на габровци? То не бе развит социализъм, то не бе двуполюсен модел, то не бе тройна коалиция, то не бе еднополюсен модел, че сега се задава и многополюсен модел...Управниците, които габровци сами си избираха, имаха и положителни индивидуални качества, които им помагаха много бързо да се ориентират в сложната политическа обстановка и със завидна лекота да овладеят в детайли всички манипулативни прийоми, които им позволяваха безпроблемно да прескачат от мандат към мандат, сменяйки от кумова срама само козината си. Общо взето, това е картината. Тя се повтаря циклично на всеки 4 години. И това е напълно закономерно, защото цялата вселена е изградена на този цикличен принцип. Само че циклите на различните физически явления и политически процеси са различни. И тъй като срещу цикличните физически явления ние общо взето не можем да ритаме, то остава на дневен ред въпросът на въпросите:
Докога ще търпим всичкото това, което ни дробят политиците в паницата с постната чорбица?
Както върви, още малко и тая постна чорбица няма да я има.....А народът ясно го е казал: „Каквото си надробиш, това ще сърбаш”. Така че изводът е един – сами си дробете паницата, драги съграждани, и не чакайте други да ви я дробят, защото много гладни ще стоите! Мисля, че този извод е пределно ясен и не се нуждае от никакъв коментар. Това е положението. А сега нека се върнем на това, което ни обещаха политиците. Оказа се, че и на това тяхно обещание не може да се вярва. То човек вече не знае има ли смисъл да разчита на тази своя вяра или трябва веднъж за винаги да се прости с нея, което като си помислиш, е направо страшно. Да останеш без ВЯРА... Само един гениален наш поет – национална гордост е успял да опише най-точно каква съдба ни чака, ако останем без вяра. Но за неговото стихотворение младото ни поколение сигурно въобще не е и чувало. Но ние, старите, знаем много добре какво значи да останеш без вяра.... Та да си дойдем на думата за предложението, което искам да поставя на вниманието ви, уважаеми съграждани, относно формата на перманентния граждански контрол, която предлагам да бъде реализирана в структурите на регионалните областна и общинска публични администрации.
Много малък е броят на гражданините, които да не са предявявали претенции в една или друга степен относно качеството на обслужването в тези администрации. Тези претенции могат да бъдат сведени до символичен минимум, само ако в тези администрации бъде създадена
такава организация на управлението, която да гарантира перманентен граждански контрол на всички решения от регионално обществено значение.
А това може да стане само тогава, когато се гарантира пълна прозрачност в действията на тези администрации, защото това е една от главните причини за възникване на конфликти между държавните администрации и гражданското общество. Те се проявяват основно в случаите, когато е оставено на чиновниците да вземат решения, които не са регламентирани нормативно в длъжностните им характеристики. Наличието на този проблем се дължи главно на липсата на изградена вътрешна организация на управлението, която да гарантира бързото идентифициране и ефективно отстраняване на тези пропуски в нормативната база. Ето за това става дума, уважаеми съграждани. Ако сега не бъде направено това, ще се окаже, че всички усилия на гражданското общество да обърне внимание за решаването на този основен проблем, са отишли на вятъра. И за да не бъда голословен, ще формулирам накратко на какви принципи следва да бъде изградена организацията на управлението, за която стана дума по-горе. Такава организация на управлението може да се осъществи с конкретни актуализации във функциите на съществуващите информационни системи в държавните администрации, включващи обособяването на няколко публични регистри, с помощта на които да се осигури възможност на гражданското общество директно да задава своите въпроси, да формулира конкретни национални и регионални обществени проблеми и да предлага конкретни решения на тези проблеми. Както на г-н Областния управител, така и на Кмета на Габрово е пределно ясно как може да бъде реализирана такава вътрешна организация на управление. Остава само:
Да не протакат в никакъв случай решението на този обществен проблем, защото ако това не стане сега, утре ще бъде безвъзвратно късно.
Такова решение може да бъде реализирано само с две отделни Заповеди, подписани от Областния управител и Кмета на Габрово – лесно и просто. Да, ама не. Имам сериозни основания да се опасявам, че даже това елементарно управленско решение, което не изисква никакви допълнителни финансови ресурси, ще бъде оспорено и отхвърлено. За целта ще бъдат представени „неоспорими” аргументи. Но ако сме достатъчно настойчиви и упорити, мисля, че имаме определени шансове, защото реализацията на това предложение е единственият начин габровци да се убедят, че е положено началото на необратим процес за възстановяване на тяхното доверие в държавните институции.
И накрая, ако ми позволите, уважаеми съграждани, още нещо много важно: Даже и това предложение да бъде осъществено, ни е нужна гаранция, че всички рационални предложения, направени от гражданското общество към съответните публични администрации, ще бъдат изпълнени.
Кой ще може обаче да ни гарантира това?
Един от възможните отговори на този въпрос (но не и единствен) е – регионалният обществен посредник – ОМБУДСМАН-а. Ако се съгласите с мен, то ще трябва да се предложи подходяща процедура за неговото номиниране. А каква по-подходяща възможност избирането му да стане на принципа „2 в 1” само след 70 дни още на следващите парламентарни избори? Ако успеем да реализираме и това начинание, мисля, че ще имаме достатъчно основание да бъдем спокойни, че бъдещите поколения ще оценят високо положените от нас усилия за намиране оптимален модел за оперативно управление на социалната подсистема „Община Габрово”.
